Избрах Форевър два пъти
Всичко започна с алоето
За първи път чух за Форевър от моя много добра приятелка – Антония Димитрова. Беше 2004 година, а ние заедно отглеждахме синовете си.
Тя ми разказваше, че пие алое, че използва хубава паста за зъби и че продуктите на Форевър й харесват. Аз бях млада и си мислех, че нямам нужда от такива неща. Бях здрава и някак приемах здравето си за даденост. Обаче майка ми имаше сериозни затруднения с коленете. Беше около 60-годишна и дори изкачването на стълби за нея беше трудно. Предстоеше й юбилей и най-много я тревожеше мисълта: „Как ще празнувам, без да мога да играя хоро с близките си?“ Тогава купихме за нея напитката Форевър Фридъм. След известно време тя усети значително подобрение и започна да се движи много по-леко. А най-хубавият момент беше, че на юбилея си тя успя да играе хоро!
Тогава си казах: „Тези продукти наистина работят!“
След това и други мои близки започнаха да използват продукти на Форевър и да споделят своя положителен опит. Постепенно продуктите влязоха в дома ни.
Когато се роди дъщеря ми, тя беше с много чувствителна кожа. Започнахме да използваме продукти за лична хигиена и грижа, с които тя се чувстваше много добре - течния сапун, Алое Фърст, крема с алое и прополис. И така, Форевър постепенно стана част от ежедневието на семейството ми.
А бизнесът? За него само слушах от Тони. Тя ми разказваше за мрежовия маркетинг и на мен идеята ми харесваше. Харесваше ми свободата, която виждах в нейния начин на живот. Но аз си имах сигурна работа, а това за мен беше важно, като млад човек със семейство, деца, сметки и отговорности.
Освен това обичах работата си, обичах колегите си, харесвах ръководителите си и се справях добре. Но нямах време – време за децата ми, за дома ми, за себе си. Тичах от задача на задача и усещах, че животът ми се изплъзва. Синът ми ме попита веднъж: „Мамо, ти кога живееш?“.
А той самият растеше почти „от разстояние“. Водех го на училище, после след работа го взимах след цял ден занимания. Когато порасна, започна да се прибира сам, но следобедите му пак минаваха без мен. Когато се роди дъщеря ми, усещането стана още по-силно. Често си задавах въпроса: „Това ли е? Това ли ще правя цял живот?“.
Тогава настъпи финансовата криза 2009 година.
Първият ми избор
Със съпруга ми работехме в една и съща фирма. Намалиха възнагражденията ни и трябваше единият от нас да потърси друга работа. Решихме това да бъда аз. Намерих си работа в друга компания, дори с по-добра заплата. Само че няколко месеца по-късно компанията беше пред фалит. Тогава вече нямаше какво да чакам. Тони беше станала мениджър във Форевър. И една вечер си казах: „Искам и аз така. Щом Тони го е направила, и аз мога.“
Имах доверие в нея. Вярвах в компанията, вярвах в продуктите, вярвах и в себе си. Не знаех точно как ще стане, но знаех, че ще опитам.
Започнахме заедно с Тони. Тогава нямаше zoom, нямаше социални мрежи в днешния им вид, нямаше смартфони, с които да правиш всичко. Имаше срещи на живо, домашни презентации и много пътуване от среща на среща. Отделях всяка минута от свободното си време за разговори, ходех в офиса в София на всяко обучение. Вечер след работа, както и в събота и неделя правех презентации, търсех клиенти, партньори, учех се в движение.
Тони беше до мен и ми показваше всяка стъпка. Правехме съвсем простички неща, но ги правехме постоянно. И бързо започнах да виждам резултатите.
Хората започваха да използват продуктите, харесваха им, започваха да ми се доверяват. Някои искаха да станат мои партньори. Създадох екип.
И започнах да разбирам, че всъщност много ми харесва да работя с хора.
Харесваше ми да ги подкрепям, да ги вдъхновявам, да виждам как самите те се развиват. За осем месеца станах мениджър. Не беше лесно. Но беше моя избор. Доходите ми вече надхвърляха заплатата, която трябваше да получавам във фалиращата фирма, защото там заплатите се бавеха ли, бавеха... И тогава напуснах работа.
Никога няма да забравя първата сутрин, в която не трябваше да ходя в офиса. Пуснах си музика и започнах да танцувам. Бях толкова щастлива! За първи път усещах истински какво означава да определяш сам как да живееш!
Но разбирах, че свободата е и огромна отговорност. Точно затова толкова харесвам орела като символ на Форевър. Той лети високо, но сам отговаря за прехраната си.
Понякога животът избира вместо нас
Следващите две години и половина работих само с Форевър. Развивах екипа си, обучавах се, говорех пред хора - нещо, което не си представях, че ще мога да правя. Бях щастлива и чувствах, че съм намерила своето място.
Но животът отново направи завой.
Съпругът ми започна работа с немска компания и заради естеството на работата му често пътуваше по света за по две-три седмици. Рядко бяхме заедно. Докато един ден от компанията му предложиха постоянно място в Германия. И ние трябваше да направим избор. Този път изборът беше за семейството. И двамата искахме едно и също - да бъдем повече време заедно.
Продадохме апартамента и заминахме. Започнахме да изграждаме живота си на новото място. Аз не знаех немски и го учих година и половина. Децата се адаптираха – синът ми в гимназия, дъщеря ми в първи клас.
Не беше лесно. Но ние сме такива хора - когато решим нещо, намираме начин.
След като научих немски, започнах работа. И тук се случи един от най-големите парадокси в моя живот. Трябваше да съм щастлива, че отново съм на работа. След като бях напуснала работа в България именно за да бъда свободна! Но тогава това беше правилното решение за мен. Имах нужда от социални контакти, от хора, от среда.
Междувременно продължавахме да използваме продуктите на Форевър – те бяха влезли в нашия дом завинаги. Но работата ми с Форевър остана на заден план. И така минаха години. Седем години по-късно постигнахме много от мечтите си в Германия - съпругът ми се разви професионално, имахме добри доходи, построихме си къщата, за която мечтаехме. Отстрани всичко изглеждаше прекрасно, но аз не бях напълно щастлива. Липсваше ми Родината, близките, липсваше ми общността - това да съм сред хора, които се вдъхновяват един друг. На работа се чувствах като едно малко колелце в голяма машина, а аз не съм такъв човек.
Аз обичам хората, обичам общностите, обичам да обединявам хората около идея, обичам да вдъхновявам и да помагам. И постепенно осъзнах, че всъщност съм се отдалечила от себе си. И тогава си казах: „Ще започна отново.“ - този път в Германия.
Вече имах приятели, познавах майки от училището на дъщеря ми, бях започнала да спортувам, да пея в хор, бях си изградила доверие с хората, сред които живеех, имах среда.
Започнах да следя немски партньори на Форевър. Гледах как работят в Германия и Швейцария, учех терминологията на немски, правех си планове, щях да започна отначало. Успях да договоря с фирмата, в която работех намаляване на работното ми време и се подготвях.
Тогава обаче настъпи пандемията и планът ми се промени напълно.
Но понякога точно когато един план се провали, се отваря друга врата.
Вторият ми избор
По време на пандемията Форевър България започна активно да провежда онлайн обучения и срещи. И аз започнах да присъствам. И знаете ли какво почувствах?
Все едно се връщам у дома. Бяха минали седем години, но усещането беше познато. Свързах се отново с хората, с които бях работила преди. Започнахме да правим онлайн срещи, създадох група във Фейсбук. Постепенно бизнесът отново започна да расте.
Тогава разбрах нещо много важно – че любовта ми към Форевър е завинаги. Аз не бях престанала да вярвам във Форевър, просто животът ми беше поел в друга посока. Но имах възможността да избера Форевър за втори път и го направих!
Постепенно започнахме да усещаме все по-силно, че искаме да се върнем в България. Да бъдем близо до семействата си в трудното време на пандемията. А Форевър вече отново беше част от живота ми и ми даваше увереността, че имам с какво да продължа.
Върнахме се през 2022 година и отново започнахме да изграждаме живота си. Немската компания ми предложи да продължа да работя за тях дистанционно. Можех да остана в познатото, но отказах. Избрах Форевър.
Исках отново да бъда господар на времето си. Исках сама да определям посоката си. Исках да бъда там, където се чувствам себе си.
Какво ми даде Форевър?
Днес, когато погледна назад, не мисля, че Форевър ме е превърнал в друг човек.
По-скоро извади на преден план най-доброто от мен. Разбрах, че обичам да водя хора, обичам да ги вдъхновявам, да ги обединявам.
Обичам хората около мен да се чувстват добре и да знаят, че могат повече.
Научи ме и на търпение, защото нещата не винаги се случват бързо.
Понякога могат да се случат бързо - но тогава трябва да си готов на много работа, както бях аз в началото. А понякога трябва просто да продължаваш, да не спираш да се учиш, да опитваш отново, да започваш отначало.
Днес имам възможността да пътувам, да се срещам с хора от семейството на Форевър от България и от целия свят, да участвам в обучения и събития, да създавам приятелства. За тези четири години пътувах на толкова места с Форевър - Тайланд, Кан, Лондон, Атина, Париж, бях на круиз…
Но ако трябва да избера само едно нещо, което ценя най-много, това не са пътуванията. Това са хората.
За мен Форевър не е просто компания. Не бих се занимавала с мрежов маркетинг само заради самия бизнес. Ако не беше Форевър, вероятно изобщо нямаше да избера тази индустрия. Останах заради ценностите, заради усещането за семейство, заради доверието и подкрепата. Заради възможността да създавам общност, в която хората да се развиват и да се вдъхновяват един от друг.
И заради вярата ми, че когато човек има по-добро здраве, по-добра среда, възможност да се развива и по-добри финансови възможности, той може да даде повече - на себе си, на семейството си и на хората около себе си.
Ако днес си там, където аз бях някога…може би четеш тази история и си мислиш: „Искам промяна, но ме е страх.“ И аз бях така - имах сигурна работа, имах страхове, напусках, започвах отначало, заминах в друга държава, учих нов език, започвах от нулата, отказвах се, връщах се, отново започвах.
И ако има нещо, което моята история може да ти даде, нека бъде това:
Не е необходимо да знаеш целия път, за да направиш първата крачка. Не мога да обещая на никого, че неговият път ще изглежда като моя. Но ако вярваш в това, което правиш, ако си готов да се учиш, да работиш, да започваш отначало и да не приемаш неуспехите като нещо окончателно - тогава не знаеш колко далеч можеш да стигнеш.
Аз избрах Форевър два пъти. И днес, когато погледна назад, не съжалявам за нито един от двата избора.
Защото първият ме научи, че мога.
А вторият ми напомни коя съм.